Емоционална зависимост или т.нар. съзависимост е синоним на пристрастяване. Пристрастяване към хора, към поведение, към вещи…
Съзависимост е заблудата, че можеш да се опитваш да контролираш вътрешния си свят, преживявания и чувства, чрез контролиране на хора, неща и събития отвън. За съзависимия човек, контролът или липсата на такъв е в центъра на всеки аспект от живота му.
ХАРАКТЕРНИ ЗА СТРАДАЩИЯ ОТ ЕМОЦИОНАЛНА ЗАВИСИМОСТ СА:
Натрапчиви импулси – работохолизъм, алкохол, наркотици, нарушения в храненето, сексуално пристрастяване, броене, подреждане, чистене и т.н.
Съзависимият е обвързан и се измъчва все още от начина, по който са се развивали нещата в дисфункционалното семейство, от което произхожда.
Цикълът на съзависимият обикновено започва от болката.
ПРИСТРАСТЯВАНЕ КЪМ ЕМОЦИОНАЛНА БОЛКА
Страдащият от емоционална зависимост често несъзнателно се чувства отговорен за разрухата в семейството, в което е отгледан. И тъй като е отговорен за разрухата, затова: „Трябва да бъда наказан! „ и „ Заслужавам болка!“ са убеждения, които го движат цял живот.
Освен скритото желание да се направи изкупление за фалшивата вина, съзависимият може наистина да се пристрасти към нещастието. Това е и причината един от основните симптоми на съзависимостта да е пристрастяването, включително и пристрастяване към емоционална болка.
Нуждата да пресъздаде семейството, от което произхожда и да го поправи е изключително, неизразимо силна в съзависимия човек. Без значение, колко е нещастен, то поне се чувства като вкъщи. Познато е! Удобно е по един болезнен начин.
НИСКО САМОЧУВСТВИЕ
Съзависимият е с ниско самочувствие. Той не се грижи за своето емоционално състояние, а и никой друг не се грижи, като така резервоарът за любов на съзависимия изобщо не се пълни. Депресията, недостигът на любов, гладът – го притискат непрекъснато в мъченическата му роля, която парадоксално, дава мимолетно усещане за постижение, полезност и самоувереност.
СЪЗАВИСИМИЯТ ВЯРВА, ЧЕ ЩАСТИЕТО МУ ЗАВИСИ ОТ ДРУГИТЕ
От гледна точка на емоционалните усилия съзависимият е толкова обсебен от едно надделяващо над всичко друго взаимоотношение, че всяко друго парче се свива. Съзависимият използва твърде много време и енергия, за да се справи с един, единствен човек и неговите проблеми.
ЛИПСВА БАЛАНС МЕЖДУ ЗАВИСИМОСТ И НЕЗАВИСИМОСТ
– твърде зависим или твърде независим, никога по средата.
Обратното на съзависимостта е взаимозависимостта. Здравият взаимозависим човек може да бъде зависим до степен да отвори себе си и да бъде уязвим. В същото време той има уникално усещане и представа за себе си, които нямат нужда от друг човек, за да бъде пълноценна и завършена личността.
СВРЪХОТГОВОРНОСТ
Съзависимият се чувства прекалено отговорен за другите. Той буквално се пристрастява към другите. Във връзките си се оплита така сложно с другия човек, че чувството му за самоличност е силно ограничено, изместено от личността и проблемите на другия.
ОТРИЧАНЕ И ПОТИСКАНЕ
Съзависимият е специалист по отричането и потискането. Да изрази истинските си чувства е нехарактерно за съзависимия, защото това ще притъпи „наркотика“ от стоицизма и ще ограничи задоволството, което му носи „мъченичеството“.
Отстрани тази загриженост изглежда добре – набожна и себепожертвователна, но това е наркотик за играещият тази роля. Това пристрастяване е дори хвалено от обществото.
ТРЕВОЖНОСТ
Съзависимият се тревожи за нещата, които той или тя не може да промени и все пак се опитва да ги промени. Чрез спасително и насърчително поведение, което подхранва самоувереността му и усещането, че е нужен, съзависимият често подхранва зависимо поведение или зависимост на човека или хората, за които се „грижи“. Често тази грижа за другите изключва грижа за себе си, стоически отричане на дискомфорт и болка, гняв и т.н.
КРАЙНОСТИ
– гняв и нежност, любов и война, всичко е в невъобразими размери. Съзависимите безпогрешно смесват сляпото увлечение, взаимен любовен глад, физическо привличане или просто привързаност с любовта. Те лесно стават безнадеждно обсебени от другия човек и не са способни да го пуснат.
Обикновено, колкото по-празен е резервоарът за любов на човека, толкова повече се стреми към идеализирана романтика. Връзките им често са мелодраматични, с непрестанни раздели и събирания, с ревност и застрашена самоличност на единия или двамата партнори.
УСЕЩАНЕ ЗА ЛИПСА
Съзависимият постоянно търси нещо, което не му достига – той е винаги неспокоен и недоволен, независимо от обстоятелствата.
Като цяло съзависимостта е състояние, при което резервоарът „глад за любов“ е празен.
Цикълът на пристрастяване е толкова зловреден, че единственият начин да бъде пресечен е на няколко места едновременно. Това, разбира се е по-лесно да се каже, отколкото да се направи…
Освобождаването от съзависимостта е дълъг и сложен процес, който изисква мотивация, усилия, време, и често помощ от специалист, който да направлява необходимите действия, водещи до промяна чрез съответстващи на целта, терапевтични методи.
А вие разпознахте ли някои от симптомите в себе си или в свой близък?
Използван източник:
„Любовта е избор“ – Р.Хемфелт, Фр. Минърт, Пол Майер
Ако тази статия Ви харесва, споделете я, за да достигне до повече хора и да бъде полезна и на тях.
Защо да ми се доверите и как още мога да бъда полезна?
Тук съм, за да се погрижа за Вашата болка!
Ще Ви помогна, да си помогнете.
Райна Жечева - психолог, хипнотерапевт
+359 878 172 043
Skype:psyconsult.zhecheva
