Страх – инстинктивна реакция, във връзка с възникнала потенциална опасност.
СТРАХ – КАКВА Е НЕГОВАТА ФУНКЦИЯ?
Страхът представлява съвкупност от множество негативни чувства, емоции, мисли и вярвания, възникнали във връзка с определен обект или случка от обкръжаващата ни реалност. Съществуват определени ситуации и хора, които отключват страх и негативни чувства в нас и ни блокират.
Съществува страх, който ни предпазва. Съществуват, обаче и страхове, които не са породени от минал опит и ситуации, в които сме попадали. Тези страхове са свързани с нашето въображение и са много по-силни от онези, които изпълняват своята защитна функция.
Животът често е отражение на най-големите ни страхове, но ние избираме да си затворим очите за тях. В никакъв случай не желаем да говорим за своите дълбоки рани. Избягваме теми, които провокират ужасни вътрешни преживявания в душите ни. Избягваме хора, които ни напомнят за минали болки. Слагаме си маски, чрез които изглеждаме силни. Това което правим в действителност е потискане и отричане на онези страни от живота, които ни притесняват. Проблемите, обаче си остават нерешени. И това продължава до момента, в който не се случи нещо, заради което няма начин да погледнем в друга посока.
Когато си позволим да навлезем по-дълбоко в тези разтърсващи и лишени от прикриване моменти, осъзнаваме че това е Страх , който няма как да прикриваме повече.
Корените на всички наши страхове, са свързани с три основни области в живота ни:
- Самота и чувство за изоставеност
- Собственото ни ниво на самоуважение
- Отдаване и доверие (към себе си и другите)
САМОТА И ЧУВСТВО ЗА ИЗОСТАВЕНОСТ
Във всеки от нас е дълбоко залегнало чувството, че сме напълно сами. Появили сме се на този свят, незнайно как. Все едно някой ни е донесъл тук и ни е забравил, съвсем беззащитни и неподготвени за живота. Чувстваме, че сме изоставени. Задаваме си въпроси…
Кой е отговорен за нашето съществуване?
Дали да се обърнем към Бог? Кой е той? С какви думи?
Може би с : „Отче наш, който си на небесата…“ или безмълвно и с вяра в сърцето, че все пак Създателят не е отделен от нас?
Страхът, че сме сами и съществуваме отделени от всичко и всички е в нас. Може би дори не го съзнаваме. Не знаем защо се чувстваме по този начин. Не знаем защо ни се случват определени събития, защо се сблъскваме с точно определени хора и взаимоотношения.
Истината е, че те са нашето огледало.
Ако не осъзнаваме своя страх от самота и изоставяне, напълно вероятно е той да се прояви в живота ни в най-неподходящия момент или когато най-малко очакваме.
Задавали ли сте си въпроса, кое бихте преживели по-лесно, да изоставите или да бъдете изоставен?
Случвало ли ви се е да бъдете опустошени от поредната ви разпаднала се връзка? Или сте от другата страна? Изоставяте ли работа, приятелства, любовни взаимоотношения, докато всичко още е наред, за да не бъдете наранен в случай, че нещо се обърка?
Когато в живота ни присъстват тези сценарии, това се дължи на майсторското прикриване на нашия дълбок страх от изоставяне.
Нещата могат да продължат така през целия ни живот. По-добре това, пред непоносимата болка от нараняване и отхвърляне.
Но как бихме открили любов и доверие, ако непрекъснато се предпазваме? Ако винаги си тръгваме или ни изоставят точно, когато сме на път да изживеем истинска близост?…
НИВО НА САМОУВАЖЕНИЕ
Всички имаме цели, надежди, очаквания и мечти, към които се стремим. Имаме и виждане за себе си, за онова, което можем или не можем. Представа за всичко, което заслужаваме в своя живот.
Но живеем ли с пълната увереност, че можем да се справим, че заслужаваме всички блага, за които мечтаем, че сме способни да бъдем истински личности?
За съжаление по-често разсъждаваме за причините, поради които мечтите, желанията и надеждите ни, никога няма да се сбъднат.
Когато реагираме по начин, чрез който вярваме, че не сме достатъчно добри да се справим, това е израз на втория универсален вид страхът от това, че не струваме нищо. Породен е от липсата на самоуважение и вяра в собствените ни сили и за съжаление провокира съответния отклик в заобикалящата ни действителност.
Ако не вярваме достатъчно, че заслужаваме здраве, любов, приемане и т.н., твърде вероятно е нашите взаимоотношения да отразяват именно страховете и липсата ни на самоуважение.
Колко често се случва, да стоите на работа, която не ви удовлетворява, но е най-доброто, което си мислите, че може да имате в момента?
Колко често поддържате връзка, с човек, на когото не сте напълно отдаден, но си казвате, че той е най-доброто за вас в настоящия момент?
Ако в живота си попадаме в такива схеми това е, защото се опитваме да избягаме от страха, който поставя под съмнение собствената ни стойност. Животът и взаимоотношенията ни са само огледало, което ни показва нещо, от което панически се стремим да избягаме.
ОТДАВАНЕ И ДОВЕРИЕ
Във всеки понякога се появява усещането, че не е безопасно да се доверяваме на хората около нас, на света, на собственото си тяло и вътрешния си глас. Това е разбираемо, особено, когато реалността непрекъснато ни дава доказателства, че живеем в опасен и плашещ свят.
Притесненията, тревожността, обвиненията и страха, се превръщат в обичаен начин на съществуване. Така се чувстваме мъничко по-защитени.
Но нашето чувство за сигурност и безопасност се корени другаде. То е в самите нас. В сигурността, която усещаме вътре в себе си. В силното чувство, за това кои сме дълбоко в нас. В доверието към Вселената и разумността, от където произлизаме.
Оказва се, че ключът към преодоляването на страховете ни от всички плашещи неща около нас, се намира в разбирането, че няма нужда реалността на страха да бъде част от нашата реалност. Необходимо е само леко изместване на гледната ни точка, на начина по който се чувстваме, за да бъде отразена тази промяна в начина ни на живот .
Трите универсални вида страх, могат да бъдат неуловими, по начина по който се изразяват, в същото време – твърде болезнени. Често им слагаме маски и не осъзнаваме колко силно е присъствието им в живота ни. Ето защо е необходимо да ги погледнем с разбиране и да ги приемем. В противен случай, те ще се появяват всеки път, когато най-малко ги очакваме.
А вие успявате ли да се справите със страховете си?
Ако тази статия Ви харесва, споделете я, за да достигне до повече хора и да бъде полезна и на тях.
Защо да ми се доверите и как още мога да бъда полезна?
Тук съм, за да се погрижа за Вашата болка!
Ще Ви помогна, да си помогнете.
Райна Жечева - психолог, хипнотерапевт
+359 878 172 043
Skype:psyconsult.zhecheva
