Напоследък все повече зачестяват случаите на оплаквания от паник атаки. Доказано е, че почти всеки поне веднъж в живота си е бил подложен на такъв вид атака. Често пристъпите на паник атаки се появяват на фона на травмиращи събития, но могат да възникнат и без видими причини.
ПАНИК АТАКИ – СИМПТОМИ
Болшинството от хората с паник атаки, които се обръщат към терапевт, се оплакват от следните симптоми: сърцебиене, болка в гърдите или корема, прималяване, недостиг на въздух, замайване и др. Пристъпите на паника се съпътстват от страх, тревога и чувство за загуба на контрол. Продължителността и дълбочината на преживяваните симптоми могат да бъдат различни при всеки човек.
Картината на преживяните паник атаки е разнообразна. Възможно е да ви споходят както в градския транспорт и улицата, така и у дома, когато сте сами. На пръв поглед макар и сходни, симптомите са предизвикани от най-различни условия. Симптомите, обаче следват определена логика, която ще опитам да ви покажа.
Паник атаки винаги биват предизвикани от една специфична и конкретна последователност от преживявания на ниво – условен рефлекс.
Например, получавате замайване на обществено място. Възможно е причината да е съвсем банална като топло време, недоспиване, грип и др. Вие определено се чувствате дискомфортно и ето, че този дискомфорт провокира в ума ви наченки на мисли: „какво ми става, сигурно е нещо лошо“, „ами ако падна“, „припадам…“, „загубвам контрол“… Въображението ви става особено послушно и поддатливо на тези мисли и започва да рисува ярки картини. Става ви страшно, картините са като живи. Ето виждате как припадате, губите контрол, а тълпа от безразлични хора ви подминава.
КАК ВЪЗНИКВАТ?
Естествено е мислите и картините да увеличават симптомите, съпътстващи паник атаки, в тялото ви. В резултат започвате да треперите, страхът расте, надбъбречните жлези изпомпват солидно количество адреналин, който на свой ред увеличава сърцебиенето.
Този механизъм е замислен от природата съвсем не с цел да ви разруши, а напротив. Страхът е реакция, която влияе върху тялото ни, така че да го приведе в бойна готовност и да провокира всички защитни сили на организма, за да се адаптира и към най-екстремните условия.
В тази ситуация, обаче се случва така, че всичките ви защитни сили се обръщат против вас. Нагнетяването на страха от припадък и загуба на контрол, води до свиване на кръвоносните съдове и тахикардия, а стягането на мускулите, треперенето, липсата на целенасочено внимание и осъзнатост задълбочават още повече и без това сложната ситуация. В резултат се включват всички защитни механизми на тялото ви, един от който е блокиране на съзнанието.
СТРАХЪТ
Да започнем със страха. Да допуснем, че силно се притеснявате преди предстоящ изпит или важно за вас събитие. Представете си как стоите в очакване и страхът от неизвестното расте с всяка изминала минута. В резултат в тялото, вследствие от адаптационните ни механизми, започва да се отделя адреналин. Сърцебиенето се увеличава, дори е възможно да изпитате болка в различни части на тялото. Възможно е например да ви заболи корем. В този момент вие вече се притеснявате не само за предстоящото събитие, а и сте загрижени за телесните си симптоми и засилващото се неразположение на тялото. Страхът се усилва.
Тялото продължава да реагира на нарастващия страх с отделяне на още стресови хормони. Сърцето ви бие силно, изпотявате се, треперите, чувствате, че ще припаднете и ако все още ви е останала малко сила, единственото което ви се иска е да побегнете и да се сврете в няко ъгъл, докато се успокоите.
Нека да се върнем в началото на възникването на паник атаката
Всъщност не е толкова важно каква е причината за паник атаката и как е започнала. Важното е друго – ако се е случила един или няколко пъти, тялото и психиката запомнят този механизъм, той се превръща в условен рефлекс. А този рефлекс изглежда долу горе по следния начин: Ако имате сърцебиене и ви болят гърдите, това е свързано или води до страхово-тревожни състояния и обратно. Ако се страхувате или сте тревожни, ще имате сърцебиене и ще ви болят гърдите. Тялото и съзнанието винаги са във връзка помежду си, което от своя страна води до поддържане на затворения кръг на паник атаките.
Защо това се случва на мен?
Много хора са ми задавали въпроса: „Защо това се случва точно на мен? Защо другите хора не са подвластни на панически пристъпи?“
Причините за възникване на пристъпи могат да бъдат много, но най-честите провокатори на паник атаки са следните:
Недостатъчни връзка и доверие към собственото тяло
Хората поддаващи се на панически пристъпи, са откъснати от тялото си и рядко могат да го „чуят“ или почувстват истински. За тях тялото е по-скоро като дреха, като обложка или поставка за собственото им съзнание. Тялото е средство за придвижване от едно място на друго или просто „нещо“, за което полагат минимални грижи и „носят“ по необходимост.
Наблюденията ми в работата с хора, във връзка с панически атаки показват, че в основата на възприятията им, тялото е нещо враждебно, ненужно или дори невидимо. Веднъж дори моя клиентка сподели следното: „Тялото ми прави каквото си поиска и когато си поиска, а аз нямам контрол върху това. Защо да му се доверявам и как да го обичам?“ Сами разбирате, че такъв тип отношение и непознаване на собственото тяло не водят до нищо конструктивно.
Често начинът по който се отнасяме към собственото си тяло е вследствие на възпитанието ни. Така сме били научени. Ако значимите други, в детството ви системно не са откликвали или дори са пренебрегвали физическите ви потребности, много вероятно е да имате слаба или никаква връзка с тялото си.
Понякога е вярно и обратното
Свръхобгрижването от страна на родителя може да доведе до неспособността на детето самостоятелно да открие и разбере собствените си нужди, така че на по-късен етап да очаква някой друг да се погрижи за него, тъй като не са го научили на това. Тревожните родители могат да възпитат детето в страх към собственото му тяло, особено ако е боледувало често и му е било показано, че няма контрол върху състоянието на своето здраве, респективно върху процесите свързани с тялото.
Могат да бъдат дадени още безброй примери за заучаване на неправилни модели, отнасящи се към потребностите и нуждите на тялото и тяхното удовлетворяване. Като цяло в този случай може да се обобщи, че резултатът е един, а именно неспособност на детето и на по-късен етап на зрялата личност да чувства осъзнато реакциите, нуждите и потребностите на тялото си. На такъв човек дори не му хрумва, че с тялото може и е крайно необходимо да се осъществи контакт, в който то да бъде признато, почувствано и разбрано. В този смисъл, е разбираемо, че ако в тялото се случва нещо, процес или състояние, което ни е трудно да разберем, поради изгубената връзка с него – то тогава голяма е вероятността то да ни отговори със страх и паника.
Потискане на емоции и чувства
Широко разпространен метод на възпитание е да се внушава на детето, че проявата на чувства и емоции е нещо лошо и недопустимо. С особена сила това важи за момчетата, на които се обяснява, че: „Истинските мъже не плачат!“
Има и характерни за двата пола емоции, които са особено „нежелани“ и родителите опитват да ги изкоренят из основи, преди детето дори да е разпознало и разграничило тези емоции. Такива са – гняв, обида, ярост, раздразнение и дори мъка, тъга, разочарование.
Спокойните, разсъдливи, послушни деца, които Винаги са в добро настроение са „лесни за обичане“. И родителите дори не се замислят какво ще се случи с това дете, когато порасне и се окаже, че е в плен на „негативни“ емоции, които не познава и с които не знае как да се справи.
Ако на практика едно дете е лишено от защитена среда, в която да се научи да дава правилно воля на чувствата си и да „изпуска парата“ – ако е лишено от шумни и динамични игри, от компанията на връстници, от общуване с природата и т.н, ако такова дете е принудено да си стои тихо и послушно у дома, подчинявайки се на волята на възрастните, то вариантът това дете да бъде подвластно на паник атаки в зряла възраст е неизбежен.
Сдържане на емоциите
Човек, привикнал от малък да потиска емоции, чувства и преживявания, складира в себе си психична енергия с огромна сила, която рано или късно ще иска да излезе навън. Потиснатата енергия постепенно нараства, а с нея нарастват и тревогата, страховете, раздразнението, които водят като резултат достигането на една критична точка, в която се отключва панически пристъп, чрез който излишното се освобождава. Прилича на клапана, на тенджера под високо налягане – ако парата не излиза отникъде, налягането ще доведе до нежелани последици.
Разбира се има и случаи, в които емоциите и чувствата не са били потискани, но са били твърде болезнени и травматични. Такива чувства изпитват деца в дисфункционални семейства – семейства на разведени родители, родител-алкохолик, семейства, в които ролята родител-дете е разменена и др. Така страхът от преживяването на подобни чувства и емоции в бъдеще, води до ескалирането на тези нежелани чувства, когато те се появят, което от своя страна предизвиква обратен ефект – вместо да се предпазим от болката несъзнателно я подхранваме.
Свръхрационализации
Нашето съзнание, нашият разум е монета с две лица. От една страна разумът анализира, обработва информация, прави изводи, пресмята вероятности, разчита знаци и символи, създава, теории и ни помага по всякакъв начин да сме адекватни на реалността, в която живеем и имаме своите преживявания.
За съжаление вследствие на придобити с течение на жизнения опит страхове, разумът привиква и на една съвсем нехарактерна за него функция, а именно – да се опитва да упражнява контрол върху всеки аспект на живота, да контролира дори онова, което не е в негова власт. Защо прави това? За да избегне и ни предпази от болката, неприятностите и травматичните преживявания.
Господство на разума
Умът обожава да пребивава в миналато или в бъдещето – тези безкрайни преживявания на „това, което е било, може би пак ще се случи“ или „Какво ще стане ако…“ – все фантазии, които имат малко общо с реалността.
Разбира се, можем отчасти да прогнозираме и предвиждаме бъдещето, да си поставяме цели, особено когато разполагаме с необходимата информация. Преживяването на цялото богатство от възможности на собствената ни реалност, обаче е свързано не само с работата на ума и до голяма степен трябва да се съобразяваме с неспособността му да предвиди всички промени. При цялото съвършенство на нашия разум, той има своите ограничения. Ето защо разсъждения от рода на „Ако аз отида там и направя това, то ще ми се случи нещо лошо…“- е нищо повече от суеверие.
Умът винаги се опитва да предвиди възможните случвания и какво би било правилното поведение, правилната ситуация, правилното време… Така той прави своята застраховка срещу болезнени преживявания. За съжаление единственото, което създава разума в такива ситуации е измамното чувство за контрол. Да не забравяме и всеизвестният на всички ни Мърфи, според който: „Ако има неприятност,която може да се случи, то тя непременно ще се случи.“
Съществуват твърде много неочаквани фактори, които не можем да предвидим. Докато не отидете, накъдето сте тръгнали и не предприемете съответните действия, не можете да сте сигурни за реалния развой на събитията.
Зависимост от одобрение
Страхът и паниката са проява на слабост – така е прието да се счита. Болшинството от хората, с които работим по паник атаките, се притесняват от това, което другите ще си помислят за тях, ако ги видят в това състояние. Изненадващо ли е тогава че, че паниката ни напада точно на обществени места? Истината е, че голяма част от нейните прояви е свързана именно със страх от негативна оценка от страна на околните.
В човешката същност е залегнал стремеж към съвършенство – да бъдем най-добри в нещо, да бъдем силни, способни, успешни, здрави… В резултат всяка проява на наш недостатък или дефицит се възприемат като провал. Стремежът към съвършенство и перфекционизмът ни са и главната причина да се страхуваме от провал.
Страх от негативна оценка
В реалността едва ли ще ви се случи, някой да ви осъди за това, че не се чувствате добре. В главата на преживяващия панически пристъпи, обаче реалността стои по друг начин. Всъщност, когато човек преживява паническа атака и страхувайки се от осъждането на околните, страхът не е провокиран от другите, а от съзнанието на самия човек. Но той рядко осъзнава факта, че човешкият ум е склонен да приписва на околните собствените ни мисли за себе си.
В случаи на ниска самооценка, потенциалната негативна оценка от страна на другите, дотолкова ускорява и усилва развитието на паника, че в резултат се развива дори страх от излизане извън дома. Въображаемата представа, че хората навън ще ни осъждат за това което сме и паническите ни пристъпи, блокира съзнинето и парализира опитите на човек да функционира нормално в социума.
КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ПАНИК АТАКИТЕ?
Приемането на себе си с всичките ни несъвършенства, умението да разпознаваме и да се доверяваме на чувствата си, връзката с тялото и зачитането на потребностите му, умението да се живее в настоящето, в „тук и сега“, без да бъдем въвличани в безкрайните игри на ума – спазването на всички тези условия са важен фактор в преодоляването на паник атаките. Този процес отнема време и усилия – много по-лесно е да се каже, отколкото да се направи.
Разбира се има техника, с която можете да се заемете веднага или в моментите на зараждането на паник атаката.
Проследете последователността на пораждане на вашите реакции – кое се появява първо? Чувството за страх или физическите симптоми – замайване, сърцебиене, разтреперване?
Физически симптоми
Ако усещате първо физическите проявления – съсредоточете се върху вашето тяло. Попитайте го, от какво има нужда в момента.
Замайва ви се главата? – вероятно тялото се нуждае от стабилност и опора. Намерете си пейка, стол, легло. Релаксирайте мускулите си съзнателно. Можете да направите това като рязко стегнете, след което отпуснете съответните мускулни групи – гръб, рамене, ръце, крака и т.н.
Изпитвате ли болка в някоя част на тялото си? – постарайте се да намерите най-комфортното положение, в което болезненото място да не бъде напрегнато.
Чувство за страх
Ако усетите страх, преди физическите симптоми – опитайте да определите, с какво е свързан. Има ли и други съпътстващи страха чувства като – гняв, тъга, очакване за неуспех, липса на контрол, безпомощност и др. Някой ви е обидил или сте подложени на критика? Може би ви предстои изпитание? Промяна? Предизвикателство? Назовете своите чувства. Приемете ги. Говорете им. Поемете си дълбоко въздух след което издишайте, като си представяте, че извеждате преживяването извън тялото си.
Бъдете осъзнати
Поемете контрола върху ума и въображението си, като не им позволявате да рисуват страшни картини. За това могат да се използват различни техники – позитивни утвърждения, молитви, мантри, спомени от моменти, в които сте се чувствали спокойни и релаксирани, представи за желано бъдеще, в което държите контрола за живота си в свои ръце, релаксираща музика и др. Всичко, което правят умът и въображението ви в негативна посока, могат да го направят и по обратния път.
Съсредоточете вниманието си върху обекти от заобикалящата ви действителност
Дървета, цветя, облаци, сгради, хора… Концентрирайте се върху избрания обект и се съсредоточете върху всички подробности – форма, цвят, мирис… Когато вниманието ви е заето със странични занимания, картините пораждащи страх и подхранващи паник атаката избледняват.
Дишайте дълбоко, бавно и осъзнато!
Концентрирайте се върху усещанията на тялото си. Дишането ще ви помогне да укротите сърцебиенето и ще намали отделянето на адреналин и кортизол в тялото ви.
Говорете на себе си
Какво бихте казали на малко и изплашено дете или на скъп приятел, ако беше във вашето положение? Кажете тези думи на Себе си! Детето вътре във вас има нужда от това, има нужда от топли и любящи думи. Дайте му ги! Достатъчно сте били критикувани, унижавани, достатъчно сте страдали – време е да си дадете подкрепа, да се защитите.
Не забравяйте – всичко в живота ви се случва с определена причина. Вашите паник атаки също имат причина. Те са онзи предпазен клапан, който позволява на енергията да излезе от вас. Енергия, чиято сила би била пагубна, ако остане затворена в тялото ви. Намерете друг начин тази енергия да излезе и може би пристъпът на паника, който изпитвате сега ще е последен.
И помнете – не сте сами! Винаги има някой, който ще бъде до вас, за да ви помогне. Хората не са толкова безсърдечни, колкото е прието да мислим.
Ако тази статия Ви харесва, споделете я, за да достигне до повече хора и да бъде полезна и на тях.
Защо да ми се доверите и как още мога да бъда полезна?
Тук съм, за да се погрижа за Вашата болка!
Ще Ви помогна, да си помогнете.
Райна Жечева - психолог, хипнотерапевт
+359 878 172 043
Skype:psyconsult.zhecheva
