Кой стои зад Reflexia

✧ КОЙ СТОИ ЗАД REFLEXIA?

Казвам се Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт, човек и твой спътник по пътя навътре.

Била съм от другата страна на огледалото. Също като теб.

Често се мисли, че психологът е някой, който винаги е стабилен, винаги знае какво да направи, винаги издържа. Но това е една тиха заблуда.

Истината е друга. Истината е човешка.

И ние вървим. Понякога в тъмното. Понякога със страх. Понякога се разпадаме, за да разберем какво значи да се събереш отново.

В юнгианската традиция това е „раненият лечител“ – не защото болката ни прави по-силни, а защото сме се научили да я носим, без да я прехвърляме нататък.

Да си психолог за мен означава да бъдеш до другия – не над, не пред, а редом с него. С присъствие. С разбиране. С очи, които виждат отвъд очевидното.

✧ Личният път

Не разказвам често историята си – не защото я крия, а защото болката не е биография. Тя е опит. Посока. Врата.

И аз съм минавала през нея – загуба на смисъл, вътрешен шум, усмивки, които прикриват сълзи.

Точно това ме доведе до психологията – не като теория, а като преживян път навътре. Към себе си. И след време – към теб.

Всеки метод, с който работя – хипноза, хипнотерапия, съвременна психология – съм преживяла отвътре. Не като инструменти, а като личен опит.

Хипнозата, например, не е магия. Тя е огледало към несъзнаваното, вход към вътрешния свят. Не бързо решение, а възможност да чуеш себе си по нов начин.

✧ Какво означава да си психолог?

Понякога си огледало. Понякога – опора. Понякога – тишината, в която другият за първи път чува себе си.

Да вървиш с някого в процеса му не изисква съвършенство, а истинско присъствие.

Не е нужно да даваш отговори. Нужно е да създадеш пространство, в което човек сам стига до тях.

Reflexia не е просто име. Това е поглед към себе си – такъв, какъвто никога досега не си имал възможност да хвърлиш.

✧ Тук съм

Ако четеш това, може би вече си направил първата стъпка. Дори без да го осъзнаваш напълно.

Може би си уморен. Или претоварен. Може би усещаш, че е време да спреш и да се чуеш.

Аз съм тук – не за да ти дам отговорите, а за да създам онова защитено пространство, в което ще можеш да си спомниш:

  • ✨ Кой си.
  • ✨ Какво носиш.
  • ✨ И че отговорите никога не са били извън теб.

Ще вървя до теб.
Без да водя.
Без да бързам.
Без да те поправям.

Само докато си припомниш онова, което винаги си знаел:
🌀 че отговорите вече са в теб.